понеделник, 10 юни 2013 г.

Варикоцеле

Определение

Варикоцелето е представлява дилатация на пампиниформения плексус на вътрешната тестикуларна вена.Варикоцелето е една от най-честите причини за нарушена оплодителна функция на тестиса.

Варикоцелето възниква при около 15-20% от мъжете общо и при около 40% от мъжете в репродуктивна възраст.


Етиология

В около 80%-90% от случаит варикоцелето възниква в ляво, (възникващото вдясно варикоцеле е алармиращ сигнал за тумор в ретроперитонеума). Причините за това са основно три:
- ъгълът , под който лявата тестикуларна вена се влива в реналната вена

- липсата на ефективни антирефлуксни клапи по хода на вената

- повишеното налягане в v. renalis sinistra поради леката компресия от a. mesenterica superior и aorta abdominalis (анатомична особеност позната като nutcracker effect).

Варикоцелето се дели най-общо на три типа по отношение критерия големина:

- силно изразено (установява се визуално)

- умерено изразено (устновява се посредством Валсалва маньовър, без вертикализиране на тялото)

- слабо изразено (установява се само с вертикализиране на тялото)


Патофизиология

Множеството теории, целящи обяснение на механизма на увреждане на тестиса при варикоцеле акцентират на:
- увеличеното налягане,
- хипоксемията,
- хипертермията,
- токсичното въздействие на метаболитните продукти - в кръвния ток локално.


Клиника

Най-често болните съобщават, за "подуване" в съответната скротална половина, при палпация – чувство за "опипване на торба с червеи", дискомфорт дефиниран като –болка или тежест.
Тези оплаквания екзацербират при активни движения, (напр. при продължително седене или бягане), при топли бани и др.


Диагноза

- физикално изследване
- ехография
- Доплер-сонография
- КТ
- венография


Лечение

Медикаментозното лечение на варикоцелето е неефективно. Правят се експерименти за неутрализиране на негативното влияние върху тестиса посредством употребата на антиоксиданти и средства подобряващи оксигенацията, но те до момента са безрезултатни.
Съществуват пет основни техники за облитерация на варикоцеле:

- ингвинален достъп
- ретроперитонеален достъп
- субингвинална инцизия
- лапароскопски метод-чрез налагане на клипси
- трансвенозна емболизция.

Всеки един подход има своите предимства, но най-често предпочитан е ингвиналният. Наблюдаваното ниво на рецидивност е от 0% до 10% и най-често се дължи на пропусната нелигирана колатерална вена.


Усложнения

Най-честите компликации при хирургичните процедури и при емболизацията са:

- инфекция
- хематом
- хидроцеле
- атрофия на тестиса.

Причината за възникване на хидроцеле следоперативно са лигираните лимфни съдове, ето защо те трябва внимателно да се сепарират от тестикуларните артерия и вена.
При емболизацията на тестикуларната вена, понякога наблюдавани усложнения са:

- тромбоза,
- перфорация на стената на вената,
- локална реакция спрямо контраста.

Източник - Puls.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар